РЛК - Хасково

ДА ЗАЩИТИМ НАШЕТО ЗДРАВЕ

10-10-2016

        На 24 октомври FEMS обяви Протестен ден на европейските лекари, към който ще се присъединят и българските медици. Хората в бели престилки ще изразят недоволството си от проблемите в здравеопазването, които се задълбочават в цяла Европа.
Българските лекари са недоволни от хроничното недофинансиране на системата, което продължава повече от десетилетие и се отразява както на работата им, така и на пациентите. България е с най-ниския процент от БВП за здравеопазване – едва 4%, което принуждава болните хора да доплащат близо 50% от лечението си. Това е недопустимо, тъй като в ЕС приемливият процент за доплащане е едва 20 на сто, а в много страни той пада под тази цифра.

  Недостатъчните средства, отделяни за здравеопазване у нас, са на път да оставят страната ни без лекари. Младите емигрират, търсейки по-добри условия за реализация и живот. Повече от 50% от лекарите са на възраст над 55 години, а тези под 30 са едва 5%. Цели региони от страната са заплашени да останат без медицинска помощ.
  Клиничните пътеки са недофинансирани, в тях не е включена цената на лекарския труд. Никой не може да каже защо някои от пътеките са скъпи, а други не могат да покрият разходите за лечение. С парите, получени от Националната здравноосигурителна каса се плащат ток, отопление, поддръжка на сградите и каквото остане, се разпределя на медицинските екипи, които на практика съфинансират от джоба си лечението. Тези недостатъци на системата водят до разслоение и противопоставяне на различните специалности, тъй като ножицата на заплащане е много широко разтворена. Трупаните негативи принуждават лекарите да „гласуват с еднопосочен билет”, избирайки Терминал 2.
  Години наред се говори за остойностяване на медицинските дейности и на лекарския труд, но засега няма такъв документ. Явно никой не иска да съобщи разчетите, защото те ще покажат огромен недостиг в здравния бюджет. Политиците обещават, докато дойдат на власт, след което забравят клетвите си.
  Постоянно изменящата се нормативна база създава пълен хаос в системата. Лимитите обричат лечебните заведения на фалит.   Няма ясна стратегия за развитие на здравеопазването, няма ясна визия към по-добро, за да останат младите лекари тук и да се подобри лечението на все по-застаряващото население на България.

Затова лекарите питат:
Докога здравеопазването ще се обявява за приоритет само на думи?
Докога българският лекар ще се превръща в буфер между проблемите на системата и нуждите на пациентите?
Докога ще е непризнат, обругаван и унижаван?