Международен кодекс на медицинската етика

Международен кодекс на медицинската етика

Приет на 3-та Генерална асамблея на Световната медицинска асоциация, Лондон, Англия, октомври 1949 г., изменен от 22-та Световна медицинска асамблея, Сидни, Австралия, август 1968 г. и от 35-та Световна медицинска асамблея, Венеция, Италия, октомври 1983 г.

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ

ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОДДЪРЖА най-високи стандарти на професионално поведение.

ЛЕКАРЯТ НЯМА ДА ПОЗВОЛЯВА мотиви, свързани с облага, да влияят на свободното и независимо прилагане на професионални решения в интерес на пациентите.

ЛЕКАРЯТ, във всички случаи на медицинска практика, ТРЯБВА ДА СЕ ПОСВЕТИ на осигуряване на компетентна медицинска помощ при пълна техническа и морална независимост, със състрадание и зачитане на човешкото достойнство.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЧТЕН с пациентите и колегите си и да се стреми да разкрива несъвършенствата на характера или некомпетентността на лекарите или на този, който се замеси в измама или заблуда.

За неетично поведение се счита:

а) Саморекламирането на лекарите, освен ако е позволено от закона на страната и в Етичния кодекс на националната медицинска асоциация;

б) Плащането или получаването на каквото и да е възнаграждение или каквато и да е друга отплата единствено затова, че е направена справка, препоръка или насочването на пациента към който и да е друг.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ЗАЧИТА правата на пациентите, на колегите си и на другите медицински професионалисти и да охранява доверието на пациента.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЕЙСТВА само в интерес на пациента, ако предоставената от него медицинската помощ, би довела до отслабване на физическото и психичното състояние на пациента.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА РАЗГЛАСЯВА с голяма предпазливост открития, нови техники или нови лечебни способи чрез непрофесионални канали за информация.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА УДОСТОВЕРЯВА само това, което лично е установил.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ КЪМ БОЛНИЯ

ЛЕКАРЯТ ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ПОМНИ задължението да съхранява човешкия живот.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДЪЛЖИ на своите пациенти пълна вярност и всички възможности на своята наука. Когато дадена изследване или лечение е извън собствените умения на лекаря, той трябва да призове друг лекар, който има необходимите способности.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА в абсолютна тайна всичко, което научи за своя пациент, дори след неговата смърт.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА ДАВА спешна помощ като хуманитарен дълг, освен ако е сигурен, че други имат добра воля и възможност да окажат същата помощ.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛЕКАРИТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖИ към своите колеги така, както би искал от тях да се държат с него.

ЛЕКАРЯТ НЕ ТРЯБВА ДА ПРИВЛИЧА пациенти от своите колеги.

ЛЕКАРЯТ ТРЯБВА ДА СПАЗВА ПРИНЦИПИТЕ на Декларацията от Женева, утвърдена от Световната медицинска асоциация.

Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна професия. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност. Лекарят е длъжен да упражнява своята професия по съвест и да отговаря на доверието, което му предоставя тя.

Лекарската етика е съвкупност от норми на поведение, които служат изцяло на живота и здравето на индивида и обществото.

Етичните норми регулират отношенията на лекаря с пациента и неговите близки и отношенията на лекаря с колегите му и с обществото.

Правилата на професионалната лекарска етика са задължителни за всеки лекар.